От древността до наши дни са давани най-различни дефиниции за афоризма и сентенцията, границата между които почти е заличена. Думата афоризъм има гръцки произход. В превод означава "ограничение, определяне". По своята същност афоризмът е стегнато изречение, което изразява значителна мисъл, дълбока мъдрост, сентенция. В съвременния афоризъм има още остроумие, ирония, злъч, подигравка, осмиване, снайперистка точност и ред други неща. Изискванията към афоризма все повече се увеличават.
Според
Аристотел сентенцията е изявление, но не за отделни неща, а за общите. Френсис Бейкън пише, че афоризмите напомнят "шепа сол", която трябва да "поддържа апетита" на читателя, но не да го "засища".
Фридрих Ницше счита, че афоризмът съдържа "шепа думи", приличащи на "зърна динамит", които избухват в мисленето на читателите, а те трябва да притежават умението да отгатват закодираната в тях мъдрост, да "дострояват" поднесеното в остроумието съдържание. Клийн Брук пък твърди, че писането на остроумия е не само личен стил, но и начин на живот, то е като защитна позиция и опасно оръжие.
Както и пословицата, афоризмът не доказва, не аргументира, а въздейства с оригиналната формулировка на мисълта. Обикновено афоризмът се състои от едно ясно и стегнато изречение. Например: "Бързай бавно!" (Октавиан Август), "Знанието е сила" (Франсис Бейкън). Афоризмите не са анонимни, тъй като принадлежат на известни в историята и литературата автори - писатели, поети, художници, композитори, учени, държавници, пълководци... В древността афоризми са писали Хипократ, Марк Аврелий, Сенека и др.
Турхан Расиев
Рейтинг: 7.27 / 11 гласа 
